Mar 2, 2010, 4:19 PM

Перифразирано

  Poetry
1.1K 0 7

Появи се от никъде, или от някъде.
Необещаващ, скромен, различен.
Не си ме търсил, аз не съм те очаквала,
не такъв, какъвто мислех, че ще обичам.

Даде ми почва да посея надеждите
и направи от семената цветна градина.
Превърна мечтите ми в истински свят,
очаквах да тръгнеш, но ти не замина.

Не остави никога чуствата гладни,
не забрави, че и аз имам нужда да тичам.
Не ми даде пътека, ти ми даде целия свят,
и не сложи верижка "... но аз те обичам"

Сега вече те мразя - благородно
за това, че не се научи да мразиш,
че всичко ми даде, тогава не го оцених.
... искам да си щастлив и да се пазиш!

 

02.03.2010

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Адриан Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...