2 mar 2010, 16:19

Перифразирано

  Poesía
1.1K 0 7

Появи се от никъде, или от някъде.
Необещаващ, скромен, различен.
Не си ме търсил, аз не съм те очаквала,
не такъв, какъвто мислех, че ще обичам.

Даде ми почва да посея надеждите
и направи от семената цветна градина.
Превърна мечтите ми в истински свят,
очаквах да тръгнеш, но ти не замина.

Не остави никога чуствата гладни,
не забрави, че и аз имам нужда да тичам.
Не ми даде пътека, ти ми даде целия свят,
и не сложи верижка "... но аз те обичам"

Сега вече те мразя - благородно
за това, че не се научи да мразиш,
че всичко ми даде, тогава не го оцених.
... искам да си щастлив и да се пазиш!

 

02.03.2010

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Адриан Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...