2 mar 2010, 16:19

Перифразирано

  Poesía
1.1K 0 7

Появи се от никъде, или от някъде.
Необещаващ, скромен, различен.
Не си ме търсил, аз не съм те очаквала,
не такъв, какъвто мислех, че ще обичам.

Даде ми почва да посея надеждите
и направи от семената цветна градина.
Превърна мечтите ми в истински свят,
очаквах да тръгнеш, но ти не замина.

Не остави никога чуствата гладни,
не забрави, че и аз имам нужда да тичам.
Не ми даде пътека, ти ми даде целия свят,
и не сложи верижка "... но аз те обичам"

Сега вече те мразя - благородно
за това, че не се научи да мразиш,
че всичко ми даде, тогава не го оцених.
... искам да си щастлив и да се пазиш!

 

02.03.2010

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Адриан Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...