Вече зная защо съм роден -
в утринта топъл бриз да ме вземе
на крилете на знойния ден -
песъчинка в дъха ти стаена.
Уморих се да търся мой бряг,
по-добре да попадна във мида -
приюти ме в седефа си драг,
искам в теб да съм чудно невидим...
тъмнината ми носи сълзи,
по-солени от морските пръски,
а прибоят надига вълни
и душата ти мидена лъска. ...