Перла щастие
Вече зная защо съм роден -
в утринта топъл бриз да ме вземе
на крилете на знойния ден -
песъчинка в дъха ти стаена.
Уморих се да търся мой бряг,
по-добре да попадна във мида -
приюти ме в седефа си драг,
искам в теб да съм чудно невидим...
тъмнината ми носи сълзи,
по-солени от морските пръски,
а прибоят надига вълни
и душата ти мидена лъска.
Перла щастие в теб се роди,
уловила красивото лято,
и в сърцето ми ярко блести
като капка, от обич излята...
© Михаил Цветански All rights reserved.
