7.05.2005 г., 14:09

ПЕРО ОТ АНГЕЛ

3.7K 0 4

ПЕРО ОТ АНГЕЛ

...И една сълза се стече,
отми кръвта от мъртвата душа,
съдбата ми през пръстите изтече
побягнала към вечността.

Погледнах тъмното небе -
звезди за мене вече не блестяха,
проблесна само мъничко перце
от ангели, далеч къде летяха.

То беше Твоето перо,
откъснало се редом с мойта мъка,
излишно бе за твоето крило
в мене предизвика тъй далечна и позната тръпка.

Ти беше ангел мил,
чист, невинен и красив,
в душата моя бе се скрил
и нямах нищо аз против.

Ти бе, но вече не...
сега си като всички други,
не си ти вече моето момче,
сега целуна друга....

И си остана тя непреживяна -
несподелена беше любовта
и на мене във замяна
остави ми несбъдната мечта.

Дъха ти топъл ме изгаря -
горя ме цяла нощ,
но да те докосна веч не мога,
стъпка ме живота с тежката си мощ.

Блести перото бяло,
искри във моите ръце,
перо от ангел във сърцето ми замряло,
откъснат спомен от едно момче.

Скрих перото там дълбоко
в най - прашния кът на мойто сърце -
от оназ целувка ще боли жестоко
и от спомена - от бялото перце...

...И една сълза се стече,
отми кръвта от мъртвата душа,
съдбата ми през пръстите изтече
побягнала към вечността.



Посветено на един паднал ангел, който така и не разбра как може от най нежното нещо на света да се причини такава болка @->->-

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво!Има какво още да се иска, но за тази възраст е добро!
  • красивото стихотворение се роди от любовта, а не от болката. Благодаря ви за коментарите
  • Съжалявам. И все пак - как е възможно от толкова болка да се роди красиво стихотворение.
  • готино е...

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...