7.05.2005 г., 14:09 ч.

ПЕРО ОТ АНГЕЛ 

  Поезия
3233 0 4

ПЕРО ОТ АНГЕЛ

...И една сълза се стече,
отми кръвта от мъртвата душа,
съдбата ми през пръстите изтече
побягнала към вечността.

Погледнах тъмното небе -
звезди за мене вече не блестяха,
проблесна само мъничко перце
от ангели, далеч къде летяха.

То беше Твоето перо,
откъснало се редом с мойта мъка,
излишно бе за твоето крило
в мене предизвика тъй далечна и позната тръпка.

Ти беше ангел мил,
чист, невинен и красив,
в душата моя бе се скрил
и нямах нищо аз против.

Ти бе, но вече не...
сега си като всички други,
не си ти вече моето момче,
сега целуна друга....

И си остана тя непреживяна -
несподелена беше любовта
и на мене във замяна
остави ми несбъдната мечта.

Дъха ти топъл ме изгаря -
горя ме цяла нощ,
но да те докосна веч не мога,
стъпка ме живота с тежката си мощ.

Блести перото бяло,
искри във моите ръце,
перо от ангел във сърцето ми замряло,
откъснат спомен от едно момче.

Скрих перото там дълбоко
в най - прашния кът на мойто сърце -
от оназ целувка ще боли жестоко
и от спомена - от бялото перце...

...И една сълза се стече,
отми кръвта от мъртвата душа,
съдбата ми през пръстите изтече
побягнала към вечността.



Посветено на един паднал ангел, който така и не разбра как може от най нежното нещо на света да се причини такава болка @->->-

© Яна Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво!Има какво още да се иска, но за тази възраст е добро!
  • красивото стихотворение се роди от любовта, а не от болката. Благодаря ви за коментарите
  • Съжалявам. И все пак - как е възможно от толкова болка да се роди красиво стихотворение.
  • готино е...
Предложения
: ??:??