7.05.2005 г., 14:09

ПЕРО ОТ АНГЕЛ

3.7K 0 4

ПЕРО ОТ АНГЕЛ

...И една сълза се стече,
отми кръвта от мъртвата душа,
съдбата ми през пръстите изтече
побягнала към вечността.

Погледнах тъмното небе -
звезди за мене вече не блестяха,
проблесна само мъничко перце
от ангели, далеч къде летяха.

То беше Твоето перо,
откъснало се редом с мойта мъка,
излишно бе за твоето крило
в мене предизвика тъй далечна и позната тръпка.

Ти беше ангел мил,
чист, невинен и красив,
в душата моя бе се скрил
и нямах нищо аз против.

Ти бе, но вече не...
сега си като всички други,
не си ти вече моето момче,
сега целуна друга....

И си остана тя непреживяна -
несподелена беше любовта
и на мене във замяна
остави ми несбъдната мечта.

Дъха ти топъл ме изгаря -
горя ме цяла нощ,
но да те докосна веч не мога,
стъпка ме живота с тежката си мощ.

Блести перото бяло,
искри във моите ръце,
перо от ангел във сърцето ми замряло,
откъснат спомен от едно момче.

Скрих перото там дълбоко
в най - прашния кът на мойто сърце -
от оназ целувка ще боли жестоко
и от спомена - от бялото перце...

...И една сълза се стече,
отми кръвта от мъртвата душа,
съдбата ми през пръстите изтече
побягнала към вечността.



Посветено на един паднал ангел, който така и не разбра как може от най нежното нещо на света да се причини такава болка @->->-

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво!Има какво още да се иска, но за тази възраст е добро!
  • красивото стихотворение се роди от любовта, а не от болката. Благодаря ви за коментарите
  • Съжалявам. И все пак - как е възможно от толкова болка да се роди красиво стихотворение.
  • готино е...

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...