May 7, 2005, 2:09 PM

ПЕРО ОТ АНГЕЛ

  Poetry
3.7K 0 4

ПЕРО ОТ АНГЕЛ

...И една сълза се стече,
отми кръвта от мъртвата душа,
съдбата ми през пръстите изтече
побягнала към вечността.

Погледнах тъмното небе -
звезди за мене вече не блестяха,
проблесна само мъничко перце
от ангели, далеч къде летяха.

То беше Твоето перо,
откъснало се редом с мойта мъка,
излишно бе за твоето крило
в мене предизвика тъй далечна и позната тръпка.

Ти беше ангел мил,
чист, невинен и красив,
в душата моя бе се скрил
и нямах нищо аз против.

Ти бе, но вече не...
сега си като всички други,
не си ти вече моето момче,
сега целуна друга....

И си остана тя непреживяна -
несподелена беше любовта
и на мене във замяна
остави ми несбъдната мечта.

Дъха ти топъл ме изгаря -
горя ме цяла нощ,
но да те докосна веч не мога,
стъпка ме живота с тежката си мощ.

Блести перото бяло,
искри във моите ръце,
перо от ангел във сърцето ми замряло,
откъснат спомен от едно момче.

Скрих перото там дълбоко
в най - прашния кът на мойто сърце -
от оназ целувка ще боли жестоко
и от спомена - от бялото перце...

...И една сълза се стече,
отми кръвта от мъртвата душа,
съдбата ми през пръстите изтече
побягнала към вечността.



Посветено на един паднал ангел, който така и не разбра как може от най нежното нещо на света да се причини такава болка @->->-

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво!Има какво още да се иска, но за тази възраст е добро!
  • красивото стихотворение се роди от любовта, а не от болката. Благодаря ви за коментарите
  • Съжалявам. И все пак - как е възможно от толкова болка да се роди красиво стихотворение.
  • готино е...

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...