Перо ти подарих от обич чиста,
да пишеш чудно, да си вдъхновена,
да грееш като Слънцето лъчиста,
да бъдеш като ангел откровена.
Перо ти подарих, да чувстваш зов
от извисено тайнство в нежен полет,
да имаш най- красивата любов,
да те залива лъх от жива пролет.
Перо ти подарих, дали сгреших?
Усмивката ти се отдалечава...
Душата си докрай аз ти открих,
мечтата ми без тебе опустява.
Перо ти подарих, а днес е нямо.
Не ме зачерквай с него, мила, само.
© Асенчо Грудев Всички права запазени