8.01.2010 г., 22:24

Персона

1.6K 0 4

    Какво му трябва на твореца!? - едно перо!

    За да не му изяде молеца     късчето останало Адамово ребро.     Разберете, хора! - Нишки от цялото сме ний!     Но дилемата е не кой от кой,     а човек ли съм, или "ребро".     Един без друг не можем и ставаме деспоти     на всички наши човешки хомоти.      Утробата не е леговище, закътано дълбоко.     Ние просто, просто цял живот се борим,     за да дишаме... от въздуха на другите.        Кого унищожаваме и как се възраждаме!     Илюзия в реалност - това сме ние,     докато не научим себе си да виждаме                                                и да бъдем!      Свободни от себе си...   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...