8.01.2010 г., 22:24

Персона

1.7K 0 4

    Какво му трябва на твореца!? - едно перо!

    За да не му изяде молеца     късчето останало Адамово ребро.     Разберете, хора! - Нишки от цялото сме ний!     Но дилемата е не кой от кой,     а човек ли съм, или "ребро".     Един без друг не можем и ставаме деспоти     на всички наши човешки хомоти.      Утробата не е леговище, закътано дълбоко.     Ние просто, просто цял живот се борим,     за да дишаме... от въздуха на другите.        Кого унищожаваме и как се възраждаме!     Илюзия в реалност - това сме ние,     докато не научим себе си да виждаме                                                и да бъдем!      Свободни от себе си...   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...