8.01.2010 г., 22:24

Персона

1.7K 0 4

    Какво му трябва на твореца!? - едно перо!

    За да не му изяде молеца     късчето останало Адамово ребро.     Разберете, хора! - Нишки от цялото сме ний!     Но дилемата е не кой от кой,     а човек ли съм, или "ребро".     Един без друг не можем и ставаме деспоти     на всички наши човешки хомоти.      Утробата не е леговище, закътано дълбоко.     Ние просто, просто цял живот се борим,     за да дишаме... от въздуха на другите.        Кого унищожаваме и как се възраждаме!     Илюзия в реалност - това сме ние,     докато не научим себе си да виждаме                                                и да бъдем!      Свободни от себе си...   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...