8 янв. 2010 г., 22:24

Персона

1.6K 0 4

    Какво му трябва на твореца!? - едно перо!

    За да не му изяде молеца     късчето останало Адамово ребро.     Разберете, хора! - Нишки от цялото сме ний!     Но дилемата е не кой от кой,     а човек ли съм, или "ребро".     Един без друг не можем и ставаме деспоти     на всички наши човешки хомоти.      Утробата не е леговище, закътано дълбоко.     Ние просто, просто цял живот се борим,     за да дишаме... от въздуха на другите.        Кого унищожаваме и как се възраждаме!     Илюзия в реалност - това сме ние,     докато не научим себе си да виждаме                                                и да бъдем!      Свободни от себе си...   

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...