Перспективи
Какво дойде до моята глава.
Сама си я надробих таз попара.
Немила и недрага съм сега,
самотна, безработна и съм стара.
Дежурният коктейл „сълзи с ракия"
забърквах си, когато съм сама.
Сега, да искам, няма да го пия,
че в джоба нямам пуката пара.
Какво ли мога да работя вече,
да се избавя от такова състояние?
Дали да гледам мъничко човече,
за да изкарам свойто препитание?
Или да гледам и от мен по-болни
с условията в старческият дом,
да охкат и да пъшкат недоволни,
но пък ще имам сигурен подслон.
Ще има и парички - да си харча
и да посрещна нужда най-крещяща.
Поне веднъж ще седна кротко в барче,
но и лечението трябва да се плаща.
Или домашната помощница да стана
в богат квартал, във богаташка къща,
не знам, но искам чиста пак да си остана.
Не искам да променям мойта същност.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
