Перспективи
Какво дойде до моята глава.
Сама си я надробих таз попара.
Немила и недрага съм сега,
самотна, безработна и съм стара.
Дежурният коктейл „сълзи с ракия"
забърквах си, когато съм сама.
Сега, да искам, няма да го пия,
че в джоба нямам пуката пара.
Какво ли мога да работя вече,
да се избавя от такова състояние?
Дали да гледам мъничко човече,
за да изкарам свойто препитание?
Или да гледам и от мен по-болни
с условията в старческият дом,
да охкат и да пъшкат недоволни,
но пък ще имам сигурен подслон.
Ще има и парички - да си харча
и да посрещна нужда най-крещяща.
Поне веднъж ще седна кротко в барче,
но и лечението трябва да се плаща.
Или домашната помощница да стана
в богат квартал, във богаташка къща,
не знам, но искам чиста пак да си остана.
Не искам да променям мойта същност.
© Нели All rights reserved.
