19.11.2023 г., 15:58

Перушинка Божия Любов

376 1 1

ПЕРУШИНКА БОЖИЯ ЛЮБОВ

 

Започнах да се взирам все по-дълго в реката, що безпаметно тече,

полегна ли под залеза на хълбок, взех да сънувам лятното щурче,

в лъки – сред треволячета зелени, да дишам във премъдри синеви,

спокойно гледам в идните Вселени, душата ми през тях ще си върви,

невям за вас в небето ще се моли, когато събера – смирен, пети? –

 

освободен от страсти, скръб, неволи, от гибелно лъстиви суети,

наясно съм с отлитащото Време, какво напред ме чака – също знам,

дори изобщо няма да ми дреме, че в тях ще зъзна ери! – все тъй сам,

перцето ми си литна с ветровете, и – тих като китайски философ,

оставям ви за спомен стръкче цвете! – и перушинка Божия Любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...