Песен
Черната стая
Прегръщам всичко в тази стая,
което ти докосваше преди и спомням си
как с пръсти ти чертаеш
след мойте стъпки, своите мечти.
Докосвам аз стъклото заскрежено
и чака тихо моята ръка
пак твойте пръсти нея да обгърнат,
и двамата да разтопим леда.
Пр:Изчезна ти в мъглата се удави.
Завинаги затвори топлите очи,
а аз оставам,до края си ще пазя
стаята на нашите мечти.
Открадна те земята тъй коварна,
а тялото ти в мрака го зави
така,че аз да спра да те целувам,
а стаята във черно я обви.
Във всеки ъгъл аз сълза ще сложа
и всичко с болка ще покрия тук.
Щом няма те да ме прегръщаш нощем,
по-добре е да умра от студ.
Прегръщам всичко в тази стая,
което ти докосваше преди
и мъката ми моли непрестанно,
от мойте сълзи пак да се родиш.
Прегръщам всичко в тази стая,
което ти докосваше преди и спомням си
как с пръсти ти чертаеш
след мойте стъпки, своите мечти.
Докосвам аз стъклото заскрежено
и чака тихо моята ръка
пак твойте пръсти нея да обгърнат,
и двамата да разтопим леда.
Пр:Изчезна ти в мъглата се удави.
Завинаги затвори топлите очи,
а аз оставам,до края си ще пазя
стаята на нашите мечти.
Открадна те земята тъй коварна,
а тялото ти в мрака го зави
така,че аз да спра да те целувам,
а стаята във черно я обви.
Във всеки ъгъл аз сълза ще сложа
и всичко с болка ще покрия тук.
Щом няма те да ме прегръщаш нощем,
по-добре е да умра от студ.
Прегръщам всичко в тази стая,
което ти докосваше преди
и мъката ми моли непрестанно,
от мойте сълзи пак да се родиш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Инчето Линчето Всички права запазени
