Черната стая
Прегръщам всичко в тази стая,
което ти докосваше преди и спомням си
как с пръсти ти чертаеш
след мойте стъпки, своите мечти.
Докосвам аз стъклото заскрежено
и чака тихо моята ръка
пак твойте пръсти нея да обгърнат,
и двамата да разтопим леда.
Пр:Изчезна ти в мъглата се удави.
Завинаги затвори топлите очи,
а аз оставам,до края си ще пазя ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up