ПЕСЕН
Аз гоних вятър изтърван...
Бях уморен и поруган...
Но раждах дните!
В безсънни нощи клех звезди...
Мечтаех слънце да блести,
и вдън горите!
Във сто посоки разпилян,
се блъсках, като във капан...
И търсех радост!
Днес в залеза на моя ден,
от лутане съм уморен,
невкусил младост!...
© Христо Славов Всички права запазени