23.06.2015 г., 8:05  

Песен

717 0 7


Преди да свърши въздухът

и фразата естествено

в гърдите да притихне

върху олтара на слуха

какво смирено би положил,

за да се почувстваш жив?


Преди да вдишаш

новото си вдъхновение,

което ще те отведе далеч от общия ни миг

кое ще пожелаеш да забравиш

в стремежа да си истински щастлив?


Когато се превърнем в многоточие

и в премълчаното духът въздъхне

ще се разказва, с много обич, за една любов,

която в песен се превърна


музика

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...