23.06.2015 г., 8:05  

Песен

722 0 7


Преди да свърши въздухът

и фразата естествено

в гърдите да притихне

върху олтара на слуха

какво смирено би положил,

за да се почувстваш жив?


Преди да вдишаш

новото си вдъхновение,

което ще те отведе далеч от общия ни миг

кое ще пожелаеш да забравиш

в стремежа да си истински щастлив?


Когато се превърнем в многоточие

и в премълчаното духът въздъхне

ще се разказва, с много обич, за една любов,

която в песен се превърна


музика

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...