Преди да свърши въздухът
и фразата естествено
в гърдите да притихне
върху олтара на слуха
какво смирено би положил,
за да се почувстваш жив?
Преди да вдишаш
новото си вдъхновение,
което ще те отведе далеч от общия ни миг
кое ще пожелаеш да забравиш
в стремежа да си истински щастлив?
Когато се превърнем в многоточие
и в премълчаното духът въздъхне
ще се разказва, с много обич, за една любов,
която в песен се превърна
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены