Преди да свърши въздухът
и фразата естествено
в гърдите да притихне
върху олтара на слуха
какво смирено би положил,
за да се почувстваш жив?
Преди да вдишаш
новото си вдъхновение,
което ще те отведе далеч от общия ни миг
кое ще пожелаеш да забравиш
в стремежа да си истински щастлив?
Когато се превърнем в многоточие
и в премълчаното духът въздъхне
ще се разказва, с много обич, за една любов,
която в песен се превърна
музика
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
