20.02.2007 г., 15:18

Песен без думи

887 0 3
Не искам глухи думи,
не желая празни обещания.
Искам само любов,
изпълваща всяко мълчание.
Мечтая за нежност, за страст -
чувства, които не съм изпитвала аз.
Жадувам за обич, за ласки, но уви...
не можах да те намеря. Къде беше ти?
Загубена в своята вечност,
започнах да се чудя дали ми остана човечност...
Опитах се времето да спра,
търсих те, но вече умирам от самота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Малева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Елица, запази текста и емоцията автентични, защото думите можеш да подмениш, но усещането на духа едва ли... Искрен поздрав!
  • благодаря ти за предложението...оценявам наистина вниманието,което си отделил за мен и моите стихотворения,но искам това,което с думи съм изразила да остане...Може би не е толкова споучливо,но за мен е истинско и пронизващо..Но наистина много ти благодаря!!!
  • Малко да ремонтираме този текст!

    Не искам глухи думи -
    празни обещания,
    а споделена любов,
    затрогваща, смълчана:
    копнежност мила и страст
    на нашата интимност.
    Безкрайно те жадувам -
    дълбоко в нашта вечност
    на време безметежно,
    почувствали човечност,
    а времето ни аз ще спра:
    за тебе винаги добра.

    Ако приемаш този текст, направи размяната и се обади да поставя и оценнката.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...