Песен на трубадура /посветено/
Воал обвива твоето лице,
възпяват красотата ти поети!
За всеки дар си, но това сърце
дали за мъж един в нощта ще свети?!
За свойте поданици ти си ТЯ,
безименна, но тяхна си светиня.
И горе, там високо, в крепостта
царуваш като някоя богиня.
А вън пред твойта крепостна стена
на стража съм под власт необяснима,
съединен на вечни времена
с „жената без лице, сърце и име“!
https://www.stihovebg.com/authors_info/author/chergligan/
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислав Русев Всички права запазени
