Искам, като запея със тебe, и да не спираме!
Нещо свидно и силно... вече почти забравeнo.
Прошепват ни го предците, които живеят на Сириус
и очакват да се завърнем в своя дом сред Плеядите.
Песен бавно узрявала в нас - много дълго сподавена...
(А очите навътре вглъбени докосват Смисъла.)
С най-дълбоката гърлена нота, до дъно изстрадана,
капят срички отронени - сладостни капки-мъниста.
Как ми се пее само да знаеш!... Душе-изригващо.
Как и на теб ти се пее! Да, зная. До самозабравяне.
И зениците пак притворени, и ума все така - без мисъл.
Ще забравиме аз-а, но ... Себе си как да забравиме?! ...