Искам, като запея със тебe, и да не спираме!

Нещо  свидно и силно... вече почти забравeнo.

Прошепват ни го предците, които живеят на Сириус

и очакват да се завърнем в своя дом сред Плеядите. 

Песен бавно узрявала в нас - много дълго сподавена...

(А очите навътре вглъбени  докосват Смисъла.)

С най-дълбоката гърлена нота, до дъно изстрадана,

капят срички отронени - сладостни капки-мъниста.  

Как ми се пее само да знаеш!... Душе-изригващо.

Как и на теб ти се пее!  Да, зная. До самозабравяне.

И зениците пак притворени, и ума все така -  без мисъл.

Ще забравиме аз-а, но ... Себе си как да забравиме?!

Само с  устни подавай ми думите  - тез, ненаписани...

С оня поглед, уж вгледан в мен, но зареян някъде.

Монолози се търсят дуетно - без жажда за сливане.

Всеки - друг и един. Споделил в самота свойта цялост.

Да си спомниме днес всички свои лица и същности! -

в първообраз от Музи и Музика. От екзалтиране.

Днес светът е голям.  И Сърцето расте... Ще се пръсне ли?

Няма!... Просто в куплет молекулно-сгъстен ескалираме.

Тези жили изтръгнали глас - тези струни от стонове 

са изпъната устремност, впила стрели в Необята.

Само стволи-нозете ни търсят опора  във корена,

с който бавно просмукват солта на рода и земята ни.

Светъл изблик на тонове пълни с нега пространството.

Бекончечно е чувството... Вие протяжно.  Задавя ни.

Пак изтръпвам пред теб, пак усещам пра-стара носталгия

по насъщния хляб... и вода - мелодично-балсамени.

С теб говоря на себе си. Пеем, но сякаш сме млъкнали.

Как немеем в звука, а безмълвно - докрай се разбираме!

Натежава от близост дъхът ти... далечен заглъхва и  

пак сме свързани в крехкото, любещо, вътрешно взиране.

Моя обич първична, камбанена... моя възвишена!

Безпределност завършена!  Тайнство ли с теб музицираме?

Има мистика в древния Звън -  дивна нежност и истина.

Ясна до неразгадаване... и прималяване.  До недостигане.

Нека нужното вдъхнем, излишното нека издишаме!

(В пустотата сред звуците пълно е и... недвусмислено.)

Дишай смело с Духа! И смирено... "Блажени са нищите..."

Бие ритъм сега и завихря ни плавно. Молитвено.

И запели, нали... оцелели след  Дух-предозиране,

до сълзи ще ни трогва незримата неумолимост.

Трезви. Слънце-пияни сме. Може би лунно-дрогирани.

Няма пепел след песно-горенето. Само застиналост.

Излекувани с теб! И ликуващи. Вече отприщени -

ще ни люшкат тревите, ще пеят звезди Плеядени,

че зад тънките линии пет - несъзнато Обичане,

Раят не е изгубен и... нищо не е забравено...