Ти си Валерито, аз съм Мария,
Том сме и Джерито, люта ракия!
Ти си ми джибрите, аз съм лозата,
аз съм ти фибрите, ти – мазнината.
Аз – камикадзе, с мишена все нова,
ти си Меладзе, а аз – Димитрова.
Аз съм ти йотата крайна над и-то,
ти си ми квотата в НъСъ и щитът.
Ти си ми стелката, стелната стилно,
аз съм ти пейката, пейната милно.
Ти си ми славеят, аз съм ти сойка,
ти си изящен стих, аз – песнопойка.
Ти си ми римата, аз – анапестът,
с чар ненадминат, по мен ти – заплеснат.
Аз съм ти музата, ти си пегасът,
ти си ми дюзата, аз пък – фугасът.
Аз съм ти мината, ти си ми взривът,
права си линия, аз – чудна крива.
Ти си ми бардът напет под балкона,
аз, с алебарда и щик – примадона.
Ти си обувката, аз съм петата,
ти си ми джувката, шило в торбата.
Аз съм ти котката с валериана,
и съм ти лодката, ти – капитанът.
Ти си ми водката – сто/пъти/лична,
аз съм тъй кротка, тъй! И... неприлична.
Супер екип сме и рамо до рамо,
ти – летен грип си, а аз съм ти щамът.
Щом застудее ми в таз ледна есен,
песен, Валерий си, ах, жарка песен!
😃
https://www.youtube.com/watch?v=y0o4j1qnO6Y
https://www.youtube.com/watch?v=glRGczRCWN8
*Стихотворението е посветено на певеца Валерий Меладзе и на никой друг. Всяка фонетична и друга прилика със световни, български или сайтови звезди е преднамерено случайна 😃 Специални благодарности на Валери Станков за вдъхновението!
© Мария Димитрова Всички права запазени