26.04.2009 г., 15:54

Песен за любовта

639 0 7

Красиви думи за любов!

Не вярвах в тази суета -

живота ми превърна тя

в една несбъдната мечта.

 

Край мен сияеше светът,

даряваше ми своя чар,

но аз очаквах Любовта,

като вълшебен Божи дар!

 

Животът бързо отлетя,

сребрее тъмната коса

и аз едва сега разбрах -

лъжа е моята мечта.

 

И аз едва сега разбрах,

че грешна съм пред любовта,

лъжа е бил животът мой,

а истинска до болка Тя!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Любовта.. никой не знае какво е истинска любов.. Всеки намира своята истина за себе си сам...
    Поздрави за смелостта да надникнеш с в себе си ..
  • поздрави за истинския стих, който провокира към размисъл...
  • Поздравления!По-добре късно да поправяме грешките си,отколкото никога.
  • Така става, като не се отнасяме на време с подобаващото уважение към любовта. Оставаме самотни и страдаме.Младите да си вземат поука.
  • Изстрадан стих!
    Моите поздравления, Ваня!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...