8.12.2023 г., 10:36 ч.

Песента, която не ти изпях 

  Поезия » Любовна
286 4 4

ПЕСЕНТА, КОЯТО НЕ ТИ ИЗПЯХ

 

Пия мусони и пея мистрали.

Дишам тайфуни – издишам мъгли.

Мълния в мене саваните пали.

Матерхорн срива се в мен на скали.

 

Степни кобили пръхтят ми в ушите.

Хълми по Рихтер – гръдта се тресе.

Ти си ми въздух, вода, хляб, обител.

Песен и стих, непогинал в есе.

 

Ти си ми огънче, дим от лулица.

Вятър, луна – и парче синя вис.

В тайни хралупи слетя – улулица.

Из светлоструите твои съм чист.

 

Идеш ми в сън – сякаш мама ме гали.

Ще ли те видя по трети петли?

Аз те обичам, момиче – едва ли

знаеш какво е любов да боли.

 

Ти си ми утро в тревица над извор,

облаче, капчица дъжд върху мъх,

ти си сърненце – сърна ли те близна –

сплете в косите ти пролетен дъх?

 

Ти си светулка из нощи в дъбрави,

птичи трептеж в синеви навъзбог,

славеев хор, който Господа слави,

слънчев отблясък над рибка в поток.

 

Гледам те, пия те, светло се питам

как ще си тръгна от белия свят?

Някой ден аз ще си легна в тревите,

както търкулва се камък по скат.

 

Ти си авлига в ръжта, звън и шемет

в пламнал над нивите вик на момче.

Боже, защо отредил си ми време –

хем да е късо – и хем да тече?

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??