Песента на барда
Там, където не смее смъртта да припари
и се спуска нощта като ято от гарвани,
още пеят, прегърнали свойте китари,
на живота износен последните варвари.
Със раздрани от скитане ризи кихоти,
безпогрешно разчитат невидими знаци.
И по струните, знаещи всичките ноти,
като гълъби думите ангелски кацат.
По-безстрашни от рицари търсещи слава,
трубадури на време, което изтича,
днес по грифа олющен на дългата права,
пак с акорди в минор и мажор криволичат.
Всички битки са вече в архива на дните
и предишните болки – без ресто платени.
Шепне мъдрост живяна, в очите им скрита,
че моретата, всъщност, не са до колене.
Нито песен назаем от дявола взели,
те прекрасно разбират, че Бог ги познава.
Тези късни момчета с коси побелели,
като стара винилова плоча запяват.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
