Нощем пеят Цикладите.
А гласът им се сгъва
и разтваря в прохладата.
После нищо не струва.
Аз сънувам балади –
тишини за танцуване.
Тези бели Циклади
ме проклеха със влюбване.
Оттогава съм луда.
И кръжат във очите ми
островни пеперуди.
И се уча да дишам.
Нито звук от сиртаки,
нито звън на комар.
А любов късокрака -
пред съдбовния зар.
Саморъчно подписвам
смъртен акт – послеслов.
И мълчание. Липса...
Сбогом, моя любов!
© Елена Биларева Всички права запазени
Надявам се да заслужавам високата оценка.