6.03.2014 г., 17:42

Песента на капките

652 0 0

Най-истинска е Майката природа.

С дъждец зарадва ме сега.

Харесвам капките да чукат по стъклото

като пеят своята песен.

Но повече харесвам теб, приятелко добра.

Харесвам твоята усмивка, твоя глас,

като песен достига до моето сърце.

С целувки я обсипах, зарадва се,

зарадвах се и аз.

А дъждеца не спираше и капките

продължаваха да пеят своята песен,

докосвайки нашите влюбени сърца.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наско кирилов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...