Песента на кавала
Тъмнеят над мене листа орехови
като скъп и най-фин балдахин,
люлее ветрецът цветя люлякови
над прекрасен цветен килим.
Тихо щурците пеят в тревата
и носят отмора след селския ден,
стопанинът идва, прибрал е стадата
и тежко присяда до мен.
Изважда кавала – в пазвата скрит е
и тъжна той песен подхваща –
зарад' мома хубавица юнакът убит е,
момата с цветя го изпраща…
Мъжът кавала в пазвата скрива
и сластно отпива от моите устни,
нощта лениво земята покрива,
а аз се моля той да ме не пусне…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселка Пенова Всички права запазени
