8.11.2022 г., 19:23

Песента на листата

1.2K 4 8

Пеят листата над водната шир:

– Не на войната, мечтаем за мир.

Истински мир – вселюбящ и дълбок,

нека ни чуе молитвата, Бог.

Златни сега сме, преди – резеда,

капем и пеем над тази вода.

Зима ще мине и пролетен зов

ще ни препълни с живот и любов.

Слушай, човеко, дошъл близо тук,

молим се, пеем, не чуваш ни звук.

Бог сътвори те и стана венец,

следвай сърцето и своя Творец.

Не на войната, мечтаем за мир.–

пеят листата над водната шир.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Френкева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Дани. Думите ти ме радват! Бог често ни говори чрез творението.
    Благодаря, Таня. Радвам се, че си тук! Природата ни казва много мъдри неща.
    Скитнице, много ме зарадва. Идваш, разпръскваш милите си думи и ми пълниш сърцето със светлина!
    Благодаря, Smooth! За вдъхновението, което ми даде, защото без твоята снимка, нямаше да го има и за добрите думи!
  • Хареса ми, Милена, с хубав рефрен
  • Зеленичко, направо е песенно! При прочит се чува мелодия и листата как звънко пеят!
    Много ми хареса!
  • Хубав стих!
    Поздравления!
  • Прекрасно е, Миленка!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...