Песента на мама
Като в стара, стара къща,
с аромат на хляб омесен,
споменът и днес ме връща
при една далечна песен.
Песен, дето умилява
и в сърцето ми звъни.
Песента не остарява,
сигурно я помниш ти?
Туй е песента на мама,
нежното й „на-ни-на!”
Песен по-вълшебна няма –
песента на любовта.
Тази песен ме направи
туй, което съм сега –
българка с ръце корави,
майка нежна и добра.
Аз пораснах с тази песен,
на децата си я пях.
С нея в ранната си есен
нежно внучката люлях.
И когато дойде време
сън навеки да заспя,
вечността ще ме приеме
с майчиното „На-ни-на!”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Генка Богданова Всички права запазени
