May 26, 2010, 10:19 PM

Песента на мама 

  Poetry » Phylosophy
1985 6 13

Като в стара, стара къща,

с аромат на хляб омесен,

споменът и днес ме връща

при една далечна песен.

 

Песен, дето умилява

и в сърцето ми звъни.

Песента не остарява,

сигурно я помниш ти?

 

Туй е песента на мама,

нежното й „на-ни-на!”

Песен по-вълшебна няма –

песента на любовта.

 

Тази песен ме направи

туй, което съм сега –

българка с ръце корави,

майка нежна и добра.

 

Аз пораснах с тази песен,

на децата си я пях.

С нея в ранната си есен

нежно внучката люлях.

 

И когато дойде време

сън навеки да заспя,

вечността ще ме приеме

с майчиното „На-ни-на!”



© Генка Богданова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??