Над пристана се спуска вечер.
Жадуващо за миг покой,
морето вика отдалече,
а ти нашепваш: Мили мой!
Тревожни, дните отлетяха
и родна песен ме зове
към свидната крайморска стряха
над тихи, бели брегове!
Лудуват морските прибои,
прегръщат гордите скали...
Защо мълчите , чайки мои?!
Любима, чакаш ме, нали?!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени