Песента на щурчето
Песента на щурчето
на Пламен Ганев
и всички музиканти.
Попитали веднъж щурчето:
- С какво му пълно е сърцето,
та музика навред дари
и всички щедро весели?
Нима не знае то тревога,
та вред да свири е готово,
дори през зимата в комина,
възпява снежната партина.
Така отвърнало щурчето:
- С радост пълно ми сърцето,
че още щом съм се родил -
от музика съм се опил.
Не зная друго аз да правя,
че туй е божия награда,
дори и гладно да заспивам -
от музика да се опивам.
С цигулка малка във ръка,
аз всичко живо веселя.
Не ме корете, че греша -
това е моята съдба.
Кога налегне ви тъга,
повикайте ме начаса.
За топла дреха, къшей хляб,
ще свиря, пея аз в захлас.
Че песен щом залей земята,
по-леко става на душата.
Отлитат тягостни беди
и младост връща се дори.
Приятелю, за миг поспри,
таз песен малка запомни !
Запееш ли я ти в беда -
магия става на часа.
Това щурчето ни каза,
цигулката си пак взема
и тръгна гладно в студ и зной -
да радва с песен всеки той...
И днес щом видя аз щурче,
покланям му се от сърце.
То вижда моята сълза,
затуй ми пее във нoщта.Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Спасова Всички права запазени
