Песента на щурчето

на Пламен Ганев

и всички музиканти.

Попитали веднъж щурчето:

- С какво му пълно е сърцето,

та музика навред дари

и всички щедро весели?

Нима не знае то тревога,

та вред да свири е готово,

дори през зимата в комина,

възпява снежната партина.

Така отвърнало щурчето:

- С радост пълно ми сърцето,

че още щом съм се родил -

от музика съм се опил.

Не зная друго аз да правя,

че туй  е божия награда,

дори и гладно да заспивам -

от музика да се опивам.

С цигулка малка във ръка,

аз всичко живо веселя.

Не ме корете, че греша -

това е моята съдба.

Кога налегне ви тъга,

повикайте ме начаса.

За топла дреха, къшей хляб,

ще свиря, пея аз в захлас.

Че песен щом залей земята,

по-леко става на душата.

Отлитат тягостни беди

и младост връща се дори.

Приятелю, за миг поспри,

таз песен малка запомни !

Запееш ли я ти в беда -

магия става на часа.

Това щурчето ни каза,

цигулката си пак взема

и тръгна гладно в студ и зной -

да радва с песен всеки той...

И днес щом видя аз щурче,

покланям му се от сърце.

То вижда моята сълза,