Песента на сърцето
Завърни се море, във очите ми,
за да бъда синя и лека,
завържи ме дъга, на крилете си,
да намеря своята пътека.
Само лъч светлина, подари ми небе,
за да бъда добра.
Капчица жива вода, дай ми сърце,
за да бъда, пак жива.
припев:
И тогава...в напъпила роза, ще се превърна.
Окрилена от цветна дъга, света ще прегърна.
Ще извая от трепет душата си, и ще разцъфна,
с ухание пролетно, цялата в слънце, ще грейна.
Остани си любов, във сърцето ми,
за да имам дъга и усмивка.
Окрили на нозете ми стъпките,
посочи ми пътека.
Аз небето сама, ще намеря,
превърната в птица.
Лъч светлина, и като утро, ще блесна,
като звездица Зорница.
припев:
И тогава...ще запее просторът със птиците.
И небето красиво, ще се вглежда в морето.
Ще се ражда любов, ще блести във очите...
...Господи! Колко щастливо, запява сърцето!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
