Запушено небето тези дни;
не пуска огнени конете на талази
през сините полета от мъгли
и през кълбета позлатени залези.

Огромен камък; цяла канара;
зад него – аз във пещерата пленник.
О, ти, небе, прати порой с ведра,
за да отприщиш този камък – бреме!

Сама поисках да се скрия тук
сред влажните израсли сталактони
за да предпазя теб. В кристален звук
да зазвънят вълшебните ритони,

в които прекипява любовта,
която ти така и не опита.
А в пещерата ми ехти тъга
и под крила на прилепи се сплита.