Песимистично
Песимистично
Отнесен съм отново в мисли - самота,
лятото преполовява - синя топлина,
зеленина край мен и морски бриз ме освежават,
мисли - тежест, неразбран от себе си останах.
Избягах аз от скука, сивота и ежедневие,
тягостна бездушна обстановка - празнина.
Предпочитам самотата пред това безчувствие -
да бъда нейде там във дъното на залата.
Отнесен си оставам - граница едва забележима,
лудостта ли е във мен или е поглед в бъдеще далечно,
ще мина покрай вас и ще ви кажа „Вече бил съм,
преминах без да искам през този свят отвлечен."
Да, ето мисли странни, недоизказани слова,
ще помислят другите: „А този луд ли е?
Или просто не разбира същността,
със вятъра говори и с вълните спори".
Смеят се ехидно, сочат с пръст към мен,
правят жестове, защо съм толкова проклет.
- Къде си ти, животът тук е и сега,
а не там в твоя луд измислен свят?
Ще остана сам, за да си отговоря,
там ще бъда най-добре във дупката - тъма,
а дали да не изляза и със поглед уморен,
да разкажа за това, когато пак останах сам.
Да бягам не помага, да изчезна и да искам, не, не мога,
не питайте за мен, къде съм, нявга ще се появя.
Когато дойде времето, ще разберете, хора,
какво е да си сам останал и от никой неразбран.
Премислих дълго над въпросите безброй,
отпуснах се и анализирах най-подробно,
отговорът беше: „Продължи живота свой,
щастието не търси, то само ще те открие."
Мартин
17.08.2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартин Аргиров Всички права запазени
Поздрави!