Песничка наум
Дори не помня откога –
родена съм навярно с тази вяра,
но в себе си я пазя досега
и знам – случайни срещи няма.
Листо окапва, а след него – друго,
вървя из парка с падащи листа,
когато изведнъж ми хрумва
букет за някого да събера.
По стъпките на есенните багри
в ръката ми се ражда свят.
Над мен листата тихо падат
и ритми приказно шептят.
Но ето – от съседната алея
пронизва писък нямото небе,
затичвам се, помагам бледа,
поднасям дар в ръцете на дете.
И няма плач, и няма вик –
очи учудени и благодарни,
а есента с прощален лик
събира кестените в длани.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Antoaneta Karaivanova Pavlova Всички права запазени
