AntoanetaKaraivanova (Antoaneta Karaivanova Pavlova)
18 2
5.07.2023 г., 21:37 ч.

Песничка наум 

  Поезия
1422 5 8

Дори не помня откога –

родена съм навярно с тази вяра,

но в себе си я пазя досега

и знам – случайни срещи няма.

 

Листо окапва, а след него – друго,

вървя из парка с падащи листа,

когато изведнъж ми хрумва

букет за някого да събера.

 

По стъпките на есенните багри

в ръката ми се ражда свят.

Над мен листата тихо падат

                           и ритми приказно шептят.

 

Но ето – от съседната алея

пронизва писък нямото небе,

затичвам се, помагам бледа,

поднасям дар в ръцете на дете.

 

И няма плач, и няма вик –

очи учудени и благодарни,

а есента с прощален лик

събира кестените в длани.

© Antoaneta Karaivanova Pavlova Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Шарен ден »

6 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??