8.11.2011 г., 10:34  

Песничка за бакалина

1.4K 0 19

 

                                                       

 

Мъжът ти ще продава зарзавати.

А аз какво - несретник съм голям.

Въздъхвам песни и ще ти ги пратя,

понеже нямам друго да ти дам.

 

Пазар е. Топла пара се повдига

над репички и къдрав магданоз.

А аз вървя под мишницата с книга

и чепкам рими. Вместо грозд след грозд.

 

Да бях ти свил в кесийка пет-шест круши,

аз бих ти сторил армаганец скъп,

а не в тълпата рязко да се смушвам,

вуздушно-нежна - припознал те в гръб.

 

А той привечер вкъщи с пълни чанти

ще влезе и от царя по-честит...

Какво тук значат някакви таланти,

щом друго изповядва този бит?!

 

Животът може пък да се отпусне

след време и в един следобед тих

наместо с пай от ябълки на устните,

да се разглезиш с моя чорлав стих...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Готино.
  • Благодаря ви:

    Galina-preslav (Галина Преславова
    pin4e (Павлина ЙОСЕВА
    voda (Елица Ангелова
    liliv (Лилия Велчева):
    nininini (Нина Иванова
    Иванова (Ина
  • !!!!!!*
  • Още при първия прочит на този стих в Хулите, усетих дъх на горчива самоирония.
    Когато животът грубо налага материалните ценности над духовните, човек може да си позволи и такива размисли.
    А дамата –"въздушно нежна" не е компрометирана – нейната реакция липсва, изразен е само копнеж от страна на Лирическия.

    И ако Силвина позволи, въпреки, че стихът е посветен на нея,
    аз ще отговоя с нещо, вдъхновено от тази творба на Ивайло:
    ***
    Да бях марулка или сладък плод,
    с последните стотинки да ме купиш,
    а после –
    я салатка, я компот,
    в тарелка глинена или във купа...

    Така да вляза, да остана в теб –
    невидима частица на кръвта ти;
    да атакувам твоето сърце -
    като потаен пулс на любовта ти!

    Благодаря ти, ИВ!!
  • "Да бях...
    ...а не в тълпата рязко да се смушвам,
    въздушно-нежна - припознал те в гръб.
    Въздъхвам песни и ще ти ги пратя,
    понеже нямам друго да ти дам."
    Поздрав и от мен,приятелю!
    Прекрасен стих и поетична закачка, която за съжаление
    не всички са могли да разберат...

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...