Мъжът ти ще продава зарзавати.
А аз какво - несретник съм голям.
Въздъхвам песни и ще ти ги пратя,
понеже нямам друго да ти дам.
Пазар е. Топла пара се повдига
над репички и къдрав магданоз.
А аз вървя под мишницата с книга
и чепкам рими. Вместо грозд след грозд.
Да бях ти свил в кесийка пет-шест круши,
аз бих ти сторил армаганец скъп,
а не в тълпата рязко да се смушвам,
вуздушно-нежна - припознал те в гръб.
А той привечер вкъщи с пълни чанти
ще влезе и от царя по-честит...
Какво тук значат някакви таланти,
щом друго изповядва този бит?!
Животът може пък да се отпусне
след време и в един следобед тих
наместо с пай от ябълки на устните,
да се разглезиш с моя чорлав стих...
© Ивайло Терзийски Всички права запазени