8.11.2011 г., 10:34  

Песничка за бакалина

1.4K 0 19

 

                                                       

 

Мъжът ти ще продава зарзавати.

А аз какво - несретник съм голям.

Въздъхвам песни и ще ти ги пратя,

понеже нямам друго да ти дам.

 

Пазар е. Топла пара се повдига

над репички и къдрав магданоз.

А аз вървя под мишницата с книга

и чепкам рими. Вместо грозд след грозд.

 

Да бях ти свил в кесийка пет-шест круши,

аз бих ти сторил армаганец скъп,

а не в тълпата рязко да се смушвам,

вуздушно-нежна - припознал те в гръб.

 

А той привечер вкъщи с пълни чанти

ще влезе и от царя по-честит...

Какво тук значат някакви таланти,

щом друго изповядва този бит?!

 

Животът може пък да се отпусне

след време и в един следобед тих

наместо с пай от ябълки на устните,

да се разглезиш с моя чорлав стих...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Готино.
  • Благодаря ви:

    Galina-preslav (Галина Преславова
    pin4e (Павлина ЙОСЕВА
    voda (Елица Ангелова
    liliv (Лилия Велчева):
    nininini (Нина Иванова
    Иванова (Ина
  • !!!!!!*
  • Още при първия прочит на този стих в Хулите, усетих дъх на горчива самоирония.
    Когато животът грубо налага материалните ценности над духовните, човек може да си позволи и такива размисли.
    А дамата –"въздушно нежна" не е компрометирана – нейната реакция липсва, изразен е само копнеж от страна на Лирическия.

    И ако Силвина позволи, въпреки, че стихът е посветен на нея,
    аз ще отговоя с нещо, вдъхновено от тази творба на Ивайло:
    ***
    Да бях марулка или сладък плод,
    с последните стотинки да ме купиш,
    а после –
    я салатка, я компот,
    в тарелка глинена или във купа...

    Така да вляза, да остана в теб –
    невидима частица на кръвта ти;
    да атакувам твоето сърце -
    като потаен пулс на любовта ти!

    Благодаря ти, ИВ!!
  • "Да бях...
    ...а не в тълпата рязко да се смушвам,
    въздушно-нежна - припознал те в гръб.
    Въздъхвам песни и ще ти ги пратя,
    понеже нямам друго да ти дам."
    Поздрав и от мен,приятелю!
    Прекрасен стих и поетична закачка, която за съжаление
    не всички са могли да разберат...

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...