Песничка за обикновените неща
ПЕСНИЧКА ЗА ОБИКНОВЕНИТЕ НЕЩА
Наивна съм като дете
и нощем разговарям с Бога .
Родена в миналия век,
мечтая някога да смогна
лехи да насадя – с цветя,
на мравчица да се престоря –
понесла сламка из прахта,
с дъждовния фантом да споря.
Изпила звездния коктейл –
от всяка тъмна чашка люляк,
да ви повтарям, че невзел
прашинка обич, си изгубен.
Да благославям всеки миг –
добър и лош, или тревожен,
разтърсващия в бяло взрив,
наежил тънката ми кожа,
съня на моето дете,
в дланта ми ръснал капка нежност.
Твърдя, че нощното небе,
ако си влюбен – е безбрежно.
Така ще кретам през света
с надеждата, че е чудесен
с обикновените неща,
които ви събрах на песен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
