Пет минути остават
Пет минути остават
До сблъсъка на нашите вселени
Дъжд по покривите трака
Хора карат велосипедите си
В надпревара
Облаците са забравили
Формите си
И бързат обратно
Чакам те
Малък
Седнал на паважа
И с есенните листа
Обагрили краката ми
Си разказваме
За края
Дъжд по покривите трака
Мокри са обувките ми
И мислите ми изтичат течни
В каналите на големия град
Да покажат на някого
Че пет минути остават
Докато вселените ни се целунат
И останат едно цяло
29.05.2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
Много хубав стих!