30 may 2007, 8:18

Пет минути остават

  Poesía
688 0 2

Пет минути остават

До сблъсъка на нашите вселени

Дъжд по покривите трака

Хора карат велосипедите си


В надпревара

Облаците са забравили

Формите си

И бързат обратно


Чакам те

Малък

Седнал на паважа

И с есенните листа

Обагрили краката ми

Си разказваме

За края


Дъжд по покривите трака


Мокри са обувките ми

И мислите ми изтичат течни

В каналите на големия град

Да покажат на някого

Че пет минути остават

Докато вселените ни се целунат

И останат едно цяло


29.05.2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...