30 may 2007, 8:18

Пет минути остават

  Poesía
687 0 2

Пет минути остават

До сблъсъка на нашите вселени

Дъжд по покривите трака

Хора карат велосипедите си


В надпревара

Облаците са забравили

Формите си

И бързат обратно


Чакам те

Малък

Седнал на паважа

И с есенните листа

Обагрили краката ми

Си разказваме

За края


Дъжд по покривите трака


Мокри са обувките ми

И мислите ми изтичат течни

В каналите на големия град

Да покажат на някого

Че пет минути остават

Докато вселените ни се целунат

И останат едно цяло


29.05.2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...