May 30, 2007, 8:18 AM

Пет минути остават

  Poetry
685 0 2

Пет минути остават

До сблъсъка на нашите вселени

Дъжд по покривите трака

Хора карат велосипедите си


В надпревара

Облаците са забравили

Формите си

И бързат обратно


Чакам те

Малък

Седнал на паважа

И с есенните листа

Обагрили краката ми

Си разказваме

За края


Дъжд по покривите трака


Мокри са обувките ми

И мислите ми изтичат течни

В каналите на големия град

Да покажат на някого

Че пет минути остават

Докато вселените ни се целунат

И останат едно цяло


29.05.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...