Петачета от лъскав студ
днес в пазвата ми са нахлули.
Денят – в галошите обут –
не бърза да се претъркули.
А иска ми се да летя,
и във небесни ниви меки,
при теб със обич долетя,
и слънцето над нас да свети.
Ще мине този лепкав мрак.
Ще си отиде и пороят.
И няма да си спомням как
на моите вълни бе ти прибоят...
© Криси Всички права запазени