Петльо и Лисана
Петльо-перест перушан
от стобора днеска сам
глас във утрото изви:
„Кукуригу! Кой там спи?
Ставайте големи, малки –
пиленца, петлета, ярки!
Слънчо плисна веч` лъчи,
време е за веселби!”
Както Петльо се дереше
и слова така редеше,
не видя врага – Лисана,
как наднича зад герана.
Лиска беше изтъняла,
огладняла, оглупяла,
та решила за закуска,
бели яйчица да схруска.
Тъй решила, но беда,
тя капана не видя.
Щракна той. Крачето хвана.
Ревна малката хитрана:
„Моля, Петльо, мен спаси
и от злото избави,
а пък аз като награда
обещавам да съм блага!”
Съжали я тоз` юнак
и нали си беше драг,
с клюн и нокти най-изкусно
страшните зъбци отпусна.
После Лиска, Петльо гушна
и изрече най-радушно,
че Доброто във беда
дружба ражда по света.
27.06.2019 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
