враната (Маргарита Василева)
156 5525
29.06.2009 г., 6:35 ч.

ПЕТРОВДЕН 

  Поезия
1657 0 30

        "На този камък ще изградя

          църква и портите адови

          няма да и надделеят."

                    (ев.от Матея 16:18)

 

 

Рибарю на човешки души,

сигурно знаеш колко е трудно.

Камъни всякакви, а пътят е дълъг...

С плащ от тъга са загърнати дните ни.

Нощите, звездните,

виждаме само, ако има луна.

Светлината забулена,

но все пак я помним.

Кога е била...?

Може би вятърът

е заметнал на плаща студа

за миг.Но завинаги спомен.

Помним, там живее роса

и в лъчите на слънцето

ябълки зреят - червени.

Жълти, жълти глухарчета

на зелена трева -

разменни жълтици за хубост.

Ако можем за миг да зърнем това,

ние сме просто спасени.

Оня плащ от тъга

лесно ще съблечем.

И ще видим,

че сме стояли точно до камъка...

 

 

 

© Маргарита Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Вранке, този ПЕТРОВ ДЕН не е ли този: http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=116501
  • Различните смисли и мерки за цената на всичко...
    "жълти, жълти глухарчета
    ........................
    разменни жълтици за хубост...
    Ако можем за миг да зърнем това....

    Толкова много мъдрост и благородство! Благодаря ти за тези мигове, пълни с красота! Поезия!
  • Спасени сме, когато четем такива стихове... Поздрави, Марго!
  • Жълти, жълти глухарчета
    на зелена трева -
    разменни жълтици за хубост...

    приказно красиво, мъдро...и свято.
    с обич, мила Маргарита.
  • истината....голямата истина е при камъка, Вранке....!
    .....знаеш......!!!
  • Жълти, жълти глухарчета
    на зелена трева -
    разменни жълтици за хубост.
    Ако можем за миг да зърнем това,
    ние сме просто спасени.
    Оня плащ от тъга
    лесно ще съблечем.
    И ще видим,
    че сме стояли точно до камъка...

    !!!

    БЛАГОДАРЯ ТИ!!!
  • Браво, Марги! А какво да правим, като човечеството все по-добре си "въоръжава" окото, а си "разоръжава" душата? Отдавна си мисля, че душата вижда онези неща, невидимите, където минава и онази нишка, златната. Пооглушахме от звън на всякакви метали, само дечицата се радват понякога, ако в джобчето им "дрънкат семки и бонбонки" ... Някак вранковито и лековито ми подейства поетичното ти послание, но поне едни глухарчета мога да ти обещая на първо време
  • Ако можем за миг да зърнем това,

    ние сме просто спасени.


    Марго!*
  • Много, много харесвам стиховете ти!
  • Браво!
    Св. Петър, моли се за нас!
  • Честит да е!
  • И ще видим,

    че сме стояли точно до камъка...
  • Много добър стих! Поздрави, Маргарита!
  • Плащ от тъга по Петров ден. Замислящо.
  • Камъни всякакви, а пътят е дълъг...

    Честит имен ден на всички ,с името Петър,Петя, Петранка, Камен,!!!
  • ...Камъни всякакви! Поздравления, Марги!
  • Браво, Вранке!
    Поздравче от Шкафче!
  • Разкошни стихове - с цвят, аромат и атмосфера!
  • Слънчев лъч си претворила в красива творба, Марги! С обич!
  • камъкът е винаги на една ръка разстояние
    и чака да го видим...
    много харесах
  • Хубав стих! Хареса ми !
  • Много ми хареса! Благодаря за образния стих!
  • Покланям ти се за този стих, Марги!
    И те прегръщам!!!
  • Вранке!
    Спасих се!
  • Този камък-земен дух сред огнени пламъци,
    е висок – не всеки го стига. Не всеки е камък.
    От зелено до най-небесното синьо –
    винаги дава сила – всъщност всичко!
    Крайъгълен камък – изумрудна скрижала!

    п.п.: Без крайъгълния камък всичко се пука… руши.
    Поздрав на Камъка!
  • Нека помним светлината и камъка да видим!
    Прегръдка, Марго!
  • Чудесен е и поводът и стихът ти!
  • Който има очи - ще види...!
    Разкошен стих, Марги!
  • Марги, водиш ни към КАМЪКА и плаща от тъга ще съблечем.Сърдечни поздрави за мъдрия стих!

  • Ще си спомним!!! Поздрави!
Предложения
: ??:??