ПЕТРОВДЕН
"На този камък ще изградя
църква и портите адови
няма да и надделеят."
(ев.от Матея 16:18)
Рибарю на човешки души,
сигурно знаеш колко е трудно.
Камъни всякакви, а пътят е дълъг...
С плащ от тъга са загърнати дните ни.
Нощите, звездните,
виждаме само, ако има луна.
Светлината забулена,
но все пак я помним.
Кога е била...?
Може би вятърът
е заметнал на плаща студа
за миг.Но завинаги спомен.
Помним, там живее роса
и в лъчите на слънцето
ябълки зреят - червени.
Жълти, жълти глухарчета
на зелена трева -
разменни жълтици за хубост.
Ако можем за миг да зърнем това,
ние сме просто спасени.
Оня плащ от тъга
лесно ще съблечем.
И ще видим,
че сме стояли точно до камъка...
© Маргарита Василева All rights reserved.
