Петък
Машината се завъртя...
Попаднали между зъбчатките
на новото секундно колело,
сами избираме - да смиламе остатъци
от вчерашното наше естество
или да седнем на кафе със времето,
надявайки се в битовото сепаре
да спре от днешната ни кинолента
най-комедийното парче
и общо взето да ни е чудесно.
О, мои мисли лекокрили!
Защо го правите безинтересно
и предвидимо като всяко кино?
Аз искам повече от туй небе
и повече от някаква надежда,
че ако не сега, то утре ще съм по-добре!
Не мога във хроничната умора
дори с единия си крак да стъпя,
нуждая се от сигурна Опора,
непоклатима; и да срува скъпо -
поне петнайсет днешни часа,
изпълнени със бурни "сътресения",
в които да не знам какво ме чака,
да минат като някакво съновидение,
където главно действащо лице,
със мантия в бродирано великолепие
да бъде властелинът на моето сърце,
чието щастие предопределя битието ми
и всяка ежедневна малка лудост!
Какво е днес без свежестта ти, Мили?
Че има те, само по себе си е чудо!
Оттам нататък - гаранция за изобилие!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
