И пръстите отчаяно удрят клавишите,

Не, това не е хармония, не е акорд.

Това е хаосът на един луд живот.

Не, пианото не обича сълзи.

И бледите пръсти преследват тоновете,

И краката яростно удрят педалите.

Не, това не е мелодия, не е песен.

Това е плач. Но пианото не обича сълзи.

Това не е музика. Това е просто живот.

Един живот зад разстроени клавиши.

Безкрайната борба за един верен тон.

Хлопва капакът. И пламва пианото.

Горят тапети, пердета, снимки в рамка.

Горят спомени, които искат да бъдат забравени.

Горят мечти, които не искат да бъдат сбъднати.

Гори пианото. И пръстите. И непролетите сълзи.