14.05.2020 г., 0:36

Пиано

691 0 0

И пръстите отчаяно удрят клавишите,

Не, това не е хармония, не е акорд.

Това е хаосът на един луд живот.

Не, пианото не обича сълзи.

 

И бледите пръсти преследват тоновете,

И краката яростно удрят педалите.

Не, това не е мелодия, не е песен.

Това е плач. Но пианото не обича сълзи.

 

Това не е музика. Това е просто живот.

Един живот зад разстроени клавиши.

Безкрайната борба за един верен тон.

Хлопва капакът. И пламва пианото.

 

Горят тапети, пердета, снимки в рамка.

Горят спомени, които искат да бъдат забравени.

Горят мечти, които не искат да бъдат сбъднати.

Гори пианото. И пръстите. И непролетите сълзи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Накова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...